Далече в миналото, и надълбоко в настоящето ...
Кои са атлантите? Къде е евентуалното нахождение на остров Атлантида? Защо е потънал и какво се е случило с жителите му? Къде са оцелелите потомци?
Според учените сред нас до ден днешен живеят древни потомци на жителите на Атлантида. Изследователи на Атлантида вярват, че древните атланти са били изключително развити както технологически, така и в културен аспект. Били достигнали високо ниво на развитие и можели да получават информация от единното вселенско информационно поле. Те били открили универсалните закони на нашата Вселена, използвайки само своята интуиция. Легендите разказват, че с времето те злоупотребявали с свръхестествените си възможности и това довело до събиране на отрицателно енергийно поле над Атлантида, което можело да бъде заплаха за планетата Земя и енергийния баланс на Слънчевата система. А за да не се стигне толкова далеч, унищожаването на цивилизацията на Атлантите било решение за изход от ситуацията. Голяма част от атлантите оцеляли. Учени и изследователи предполагат, че атлантите предали своите умения за преодоляване на времето и пространството на Маите и в Древен Египет. Като доказателство за това се смятат издигнатите и на двете места Пирамиди, които да съхранят свещенни знания – засекретени, такива каквито не бива да попадат в неподходящи ръце, защото биха могли да застрашат съществуването на сегашната цивилизация.
А делфините, те са възприемани като " преродилите " се души на атлантите. Което обяснява в голяма степен техните внушаващи "ирационални" способности, които продължават да удивляват учените.
Древните гърци са приемали тези създания за свещени и не са им посягали. Появата за първи път на Аполон в светилището в Делфи е под образа на делфин. За първи път Аристотел споменава, че делфините са бозайници, а на монетите на 40 гръцки града са били изобразени делфини. Намерени са много рисунки на делфини по древни кораби. Вярвали са, че техният символ носи късмет и ги защитава. А в Австралия аборигените имат специална връзка с делфините, жителите на остров Карпентария смятат, че са техни потомци. За Маорите в Нова Зеландия те също са свещенни. Същесвтува дори народ на делфините, чийто шаман разговаря с тях мислено.
В древна Гърция делфините били приемани с голямо гостоприемство от страна на хората, а следата която те оставяли с плуването си редом с кораба, се възприемала като символ на добра поличба.
Делфинът е любимец на различни култури. От древни времена поражда у хората възторг и усмивки, приписвали им човешки качества. Създадени са много митове и легенди за делфините през античната епоха. В легендата за Дионис – бога на виното и веселието, бил нападнат от разбойници, които го пленили. Но по-късно се изплашили от неговата огромна сила и се хвърлили в морето, където били превърнати в делфини. Друга легенда за Орион разказва как бил нападнат от морски злодеи и принуден да се хвърли в морето. Там той бил спасен от делфин, който го спасил. И оттогава делфините започнали да бъдат особено високо почитани от древните елини. А Аполон – древногръцкият бог на изкуствата бил изобразяван върху делфин и се преобразявал като делфин. Дори бил наречен Аполон Делфийски. Делфините олицетворявали морето и морската стихия, те били покровители на моряците и корабоплаването. А Посейдон – повелителят на моретата и океаните, бил изобразяван винаги с делфини. С легендата за богинята Афродита, в която се разказва че тя била родена от морската пяна, делфинът се превърнал и в символ на красотата и любовта. Символ, който е заложен и в християнската символика.
В античността той бил изобразяван върху мозайки, склуптори, вази и фрески. Той се свързва и с историята на Франция, когато наследникът на трона Дофинит, взема назаем името му.
Според учените сред нас до ден днешен живеят древни потомци на жителите на Атлантида. Изследователи на Атлантида вярват, че древните атланти са били изключително развити както технологически, така и в културен аспект. Били достигнали високо ниво на развитие и можели да получават информация от единното вселенско информационно поле. Те били открили универсалните закони на нашата Вселена, използвайки само своята интуиция. Легендите разказват, че с времето те злоупотребявали с свръхестествените си възможности и това довело до събиране на отрицателно енергийно поле над Атлантида, което можело да бъде заплаха за планетата Земя и енергийния баланс на Слънчевата система. А за да не се стигне толкова далеч, унищожаването на цивилизацията на Атлантите било решение за изход от ситуацията. Голяма част от атлантите оцеляли. Учени и изследователи предполагат, че атлантите предали своите умения за преодоляване на времето и пространството на Маите и в Древен Египет. Като доказателство за това се смятат издигнатите и на двете места Пирамиди, които да съхранят свещенни знания – засекретени, такива каквито не бива да попадат в неподходящи ръце, защото биха могли да застрашат съществуването на сегашната цивилизация.
А делфините, те са възприемани като " преродилите " се души на атлантите. Което обяснява в голяма степен техните внушаващи "ирационални" способности, които продължават да удивляват учените.
Древните гърци са приемали тези създания за свещени и не са им посягали. Появата за първи път на Аполон в светилището в Делфи е под образа на делфин. За първи път Аристотел споменава, че делфините са бозайници, а на монетите на 40 гръцки града са били изобразени делфини. Намерени са много рисунки на делфини по древни кораби. Вярвали са, че техният символ носи късмет и ги защитава. А в Австралия аборигените имат специална връзка с делфините, жителите на остров Карпентария смятат, че са техни потомци. За Маорите в Нова Зеландия те също са свещенни. Същесвтува дори народ на делфините, чийто шаман разговаря с тях мислено.
В древна Гърция делфините били приемани с голямо гостоприемство от страна на хората, а следата която те оставяли с плуването си редом с кораба, се възприемала като символ на добра поличба.
Делфинът е любимец на различни култури. От древни времена поражда у хората възторг и усмивки, приписвали им човешки качества. Създадени са много митове и легенди за делфините през античната епоха. В легендата за Дионис – бога на виното и веселието, бил нападнат от разбойници, които го пленили. Но по-късно се изплашили от неговата огромна сила и се хвърлили в морето, където били превърнати в делфини. Друга легенда за Орион разказва как бил нападнат от морски злодеи и принуден да се хвърли в морето. Там той бил спасен от делфин, който го спасил. И оттогава делфините започнали да бъдат особено високо почитани от древните елини. А Аполон – древногръцкият бог на изкуствата бил изобразяван върху делфин и се преобразявал като делфин. Дори бил наречен Аполон Делфийски. Делфините олицетворявали морето и морската стихия, те били покровители на моряците и корабоплаването. А Посейдон – повелителят на моретата и океаните, бил изобразяван винаги с делфини. С легендата за богинята Афродита, в която се разказва че тя била родена от морската пяна, делфинът се превърнал и в символ на красотата и любовта. Символ, който е заложен и в християнската символика.
В античността той бил изобразяван върху мозайки, склуптори, вази и фрески. Той се свързва и с историята на Франция, когато наследникът на трона Дофинит, взема назаем името му.