ДЕЛФИНИТЕ - КОИ СА ТЕ?
Всеизвестен и от голямо значение е фактът, че нещата не винаги са това, което изглеждат че са.
Човекът винаги е бил смятан за най-интелигентното същество на планетата Земя, нали е създал толкова много – колелото, войните, яхтите, електричеството … От друга страна делфините “ не могат ” нищо друго освен да плуват фриволно и да живеят своя воден живот, наслаждавайки се на дните си с неугасваща Усмивка. Забелязвали ли сте я?
Делфините са признати за втори по интелигентност същества, след хората, разбира се от хората. А учените дори са на мнение, че те са толкова умни, че могат да бъдат спокойно признати за “ разумни ” индивиди. Тук оставям отворен въпроса: А какво мислят делфините за човека и къде е той в тяхната “ класация ”?
Изследoватели са разкрили достатъчно ключови характеристики в мозъка на делфините, които свидетелстват за висша мозъчна дейност и особено висока интелигентност. Това им е дало “ правото ” да твърдят, че е изключително неморално да бъдат държани толкова интелигентни същества, като тях, в увеселителни паркове, да бъдат убивани и поднасяни след това като деликатес в изискани и скъпи ресторанти на изискани и “ скъпи ” гости. Човешкият ум дори е стигнал до прозрението, че освен в парични банкноти, делфините могат да се превъплащават във войници! В различни части по света, тези морски бозайници биват въоръжавани с огнестрелни оръжия и обучавани да убиват за нуждите на Военоморските сили.
Името Делфин идва от гръцкото име δελφίς, което означава “ с утроба ”. Делфините са бозайници и се приема, че те са се развили през периода на Миоцена преди повече от 10 милиона години. Делфинът, както и ние хората, има интелект, ражда малкото си, кърми го и диша атмосферен въздух. Преди около 60 милиона години, около древното море Тетис, сегашно Средизмено море и част от Азиатския субконтинент, са живели земни бозайници, странни същества, наричани мезонохиди. На външен вид приличали на вълци и имали копита. Смята се, че делфините произлизат от тази група бозайници. Те се хранели главно с риба и други морски животни. Прекарвали голяма част от времето си във водата, което довело до еволюционни промени през годините. Телата им се видозименили, като станали продълговати с плоски и мощни опашки, предните крайници – в плавници, а задните – закърнели. Ноздрите се преместили на върха на главата и се превърнали в дихало. Сред учените – изследователи има такива, които откриват древните прародители на делфините сред креодонтните хищници. Вземайки предвид древни останки – палеонтолозите вярват, че делфините произлизат от древните насекомоядни.
Успоредно с всичко, в процеса на еволюцията, делфините ставали все по-умни. Китайски учен от Университета в Нанджи установява, че еволюцията на техните мозъци е пряко свързана с определен ген, който бил наречен ASPM. Още по-интересното е, че същият този ген се свързва с еволюцията на растящите мозъци и на други бозайници, каквито са хората и човекоподобните маймунни. Посредством магнитно ядрен резонанс се доказва, че човешкият мозък е около 7 пъти по-голям, спрямо съотношението между тялото и мозъка. Този на шимпанзетата и маймуните е около 2 до 3 пъти по-голям, а при делфините еквивалентът е от 4 до 5 пъти. Ако в този момент вземем предвид относителният размер на мозъка, като мярка за интелект, съвсем логично е да отбележим че след хората “ най-умни ” са делфините. За всички читатели, които в този момент си зададоха въпроса: Кой е критерият за “ ум ”, “ интелигентност ”, “ разумност ”? Ще отговоря, че това са понятия създадени от човека и с които ние хората си служим, като определяме съвсем субективно и също толкова обективно набор от знания, поднесени в една заучена дефиниция, за да създаде също толкова естествено конфликт в мислите. Разбира се размерът на мозъка сам по себе си в случая не е достатъчно доказателство. Но са открити други две, които продължават да подкрепят тезата за разумността на делфините. Различни характеристики на неокортекса са “ особено увеличени ”. А тази част от мозъка отговаря за мисленето в по-висок ред и обработване на всякаква емоционална информация. От друга страна делфините показват умения, които се сравняват с тези на хората. При различни опити и изследвания делфините показват уникални характери в поведението си, самосъзнание, способност да мислят в перспектива и обмислят бъдещето. Те сътрудничат помежду си и умеят да решават проблеми групово. Разпознават тялото си в огледало и дори си служат с него за да се оглеждат. Могат да усвоят език, който е основан на символи и дори да обучават другите делфини на него. Според двама американски биолози – делфините имат шокиращо близка интелигентност до тази на хората и предлагат да получат правата си на “ личности – не човеци “.
Белият дроб на делфините е изключително гъвкав и еластичен, което им осигурява бързо свиване и разпускане, което обеспечава обновяване на въздуха за едно вдишване 80-90% ( за сравнение при човека е около 15% ). Те дишат атмосферен въздух посредтвом дихалото , което се затваря плътно под водата с клапан. За да вдишат въздух те се издигат на повърхността на водата. Могат да задържат дишането си до 10 – 15 минути. Температурата на тялото, която поддържат е същата като нашата, и ако тя се вдигне до 42 – 43 градуца по Целзий – умират. Боледуват от същите болести, както и човека – рак, диабет, нервни и психични разстройства, инсулт, инфаркт, вирусни заболявания. Умират много тежко. Един изследовател споделя за преживяното от него край умиращ делфин. В продължение на 4 дни той е бил близо до него. След като е делфинът издъхнал, ученият споделя, че преживяното го е накарало да разбере, че това не е животно, простил се е с него като с човек.
Обонянието и вкусът не са добре развити у делфина, но зрението им е изключително добре развито, както във водата така и извън нея. Слухът им превъзхожда човешкият. Въпреки, че ушните им отвори са много малки, се предполага че чуването под водата се осъществява най-вече посредством долната челюст, която препраща вибрациите към средното ухо. Делфините излизат над повърхността на водата не само за да поемат въздух, но също така за да си “ играят ”.
Те са подчертано дружелюбни и социални към хората. Делфинът може да умре, ако бъде пленен и изолиран в басейн. А когато е на свобода – никога не живее сам. Той се движи в стадо или семейна група, в която има мъжки и женски, заедно с техните малки – без да съществува йерархия помежду им. Те играят и се хранят заедно. Най-изполваното и развито сетиво при делфините е слухът. Те са способни да долавят дори и ултразвук, който не би бил чут от човека. Деликатният им слух им помага да определят дълбочината, посоката и произхода на звука, дори да засекат кораби снабдени с радар. Звуковите вълни на делфините са насочени. Изпъкналата предна част на черепа, мастната възглавничка около челюста, междучелюстната кост действат като звукова леща. По този начин се концентрира сигнала под формата на звуков сноп, който да е насочен към сканираният обект.
За учените остава особено интересна темата как всъщност функционира мозъкът на делфините и способността им да “ сканират ” подводното пространство. Делфините умеят да си съставят изключително точна карта на заобикалящият ги свят, благодарение на така наречената ехолокация. Ехолокацията е процес, при който делфините издават звуци и улавяйки ехото на които ,успяват да определят с точност местоположението на заобикалящите ги предмети и да се ориентират в напълно тъмна вода. А въпросът “ Спят ли делфините? ” е дискутиран от изследователи дълго време, отхвърляни са и са приемани различни постановки. Истината е ,че ако човек или животно не спи в продължение на няколко дни, това води до отлабване на физическите сили, забавяне на умствената дейност, понижаване на имунитета и дори до смърт. Но рано или късно умората надделява и сънят побеждава. При делфините нещата не стоят точно така. Рзличното при тях е, че те могат да бодърстват в продължение на две седмици. До неотдавна се е смятало, че делфините не спят изобщо. Учени - биолози откриват при тях една специфична особеност в мозъка. А именно, че той може да работи “ на половина ”. Това означава, че докато едната половина на мозъка на делфините спи, другата остава “ будна ”, и по този начин делфинът е в готовност да реагира на евентуална заплаха, а дори и да не потъне. Но науката се нуждае от още изследвания, които да дадат отговор на въпроса дали делфините са способни да бодърстват повече от две седмици и как това ще се отрази на тяхната функционалност. Мозъкът на делфините е голям, като човешкият, и е с развита мозъчна кора. Двете полукълба се редуват по време на сън, като едното винаги е будно, за да даде сигнал за изплуване. Делфините комуникират помежду си посредством звуци, сигнали за общуване, които препредават различна информация. В резултат на анализ, биолозите установяват, че делфините могат да общуват помежду си чре собствени имена. Това става, като в качеството на име, делфините използват имитация на характерното свирене на друг делфин. Звуците, които издават са много различни и все още непонятни за хората. При тях не са налични така наречените гласни струни, благодарение на които човекът говори. Затова именно отворът за дишане на делфините препредава цвуците, като кара въздухът да трепти. Повече от удивителна е способността на делфините да звукоподражават. Един делфин може да общува в звуков диапазон от 3000Hz до 200 000 Hz, като не забравяме че те са способни да възприемат и високочестотни звуци –
Човекът винаги е бил смятан за най-интелигентното същество на планетата Земя, нали е създал толкова много – колелото, войните, яхтите, електричеството … От друга страна делфините “ не могат ” нищо друго освен да плуват фриволно и да живеят своя воден живот, наслаждавайки се на дните си с неугасваща Усмивка. Забелязвали ли сте я?
Делфините са признати за втори по интелигентност същества, след хората, разбира се от хората. А учените дори са на мнение, че те са толкова умни, че могат да бъдат спокойно признати за “ разумни ” индивиди. Тук оставям отворен въпроса: А какво мислят делфините за човека и къде е той в тяхната “ класация ”?
Изследoватели са разкрили достатъчно ключови характеристики в мозъка на делфините, които свидетелстват за висша мозъчна дейност и особено висока интелигентност. Това им е дало “ правото ” да твърдят, че е изключително неморално да бъдат държани толкова интелигентни същества, като тях, в увеселителни паркове, да бъдат убивани и поднасяни след това като деликатес в изискани и скъпи ресторанти на изискани и “ скъпи ” гости. Човешкият ум дори е стигнал до прозрението, че освен в парични банкноти, делфините могат да се превъплащават във войници! В различни части по света, тези морски бозайници биват въоръжавани с огнестрелни оръжия и обучавани да убиват за нуждите на Военоморските сили.
Името Делфин идва от гръцкото име δελφίς, което означава “ с утроба ”. Делфините са бозайници и се приема, че те са се развили през периода на Миоцена преди повече от 10 милиона години. Делфинът, както и ние хората, има интелект, ражда малкото си, кърми го и диша атмосферен въздух. Преди около 60 милиона години, около древното море Тетис, сегашно Средизмено море и част от Азиатския субконтинент, са живели земни бозайници, странни същества, наричани мезонохиди. На външен вид приличали на вълци и имали копита. Смята се, че делфините произлизат от тази група бозайници. Те се хранели главно с риба и други морски животни. Прекарвали голяма част от времето си във водата, което довело до еволюционни промени през годините. Телата им се видозименили, като станали продълговати с плоски и мощни опашки, предните крайници – в плавници, а задните – закърнели. Ноздрите се преместили на върха на главата и се превърнали в дихало. Сред учените – изследователи има такива, които откриват древните прародители на делфините сред креодонтните хищници. Вземайки предвид древни останки – палеонтолозите вярват, че делфините произлизат от древните насекомоядни.
Успоредно с всичко, в процеса на еволюцията, делфините ставали все по-умни. Китайски учен от Университета в Нанджи установява, че еволюцията на техните мозъци е пряко свързана с определен ген, който бил наречен ASPM. Още по-интересното е, че същият този ген се свързва с еволюцията на растящите мозъци и на други бозайници, каквито са хората и човекоподобните маймунни. Посредством магнитно ядрен резонанс се доказва, че човешкият мозък е около 7 пъти по-голям, спрямо съотношението между тялото и мозъка. Този на шимпанзетата и маймуните е около 2 до 3 пъти по-голям, а при делфините еквивалентът е от 4 до 5 пъти. Ако в този момент вземем предвид относителният размер на мозъка, като мярка за интелект, съвсем логично е да отбележим че след хората “ най-умни ” са делфините. За всички читатели, които в този момент си зададоха въпроса: Кой е критерият за “ ум ”, “ интелигентност ”, “ разумност ”? Ще отговоря, че това са понятия създадени от човека и с които ние хората си служим, като определяме съвсем субективно и също толкова обективно набор от знания, поднесени в една заучена дефиниция, за да създаде също толкова естествено конфликт в мислите. Разбира се размерът на мозъка сам по себе си в случая не е достатъчно доказателство. Но са открити други две, които продължават да подкрепят тезата за разумността на делфините. Различни характеристики на неокортекса са “ особено увеличени ”. А тази част от мозъка отговаря за мисленето в по-висок ред и обработване на всякаква емоционална информация. От друга страна делфините показват умения, които се сравняват с тези на хората. При различни опити и изследвания делфините показват уникални характери в поведението си, самосъзнание, способност да мислят в перспектива и обмислят бъдещето. Те сътрудничат помежду си и умеят да решават проблеми групово. Разпознават тялото си в огледало и дори си служат с него за да се оглеждат. Могат да усвоят език, който е основан на символи и дори да обучават другите делфини на него. Според двама американски биолози – делфините имат шокиращо близка интелигентност до тази на хората и предлагат да получат правата си на “ личности – не човеци “.
Белият дроб на делфините е изключително гъвкав и еластичен, което им осигурява бързо свиване и разпускане, което обеспечава обновяване на въздуха за едно вдишване 80-90% ( за сравнение при човека е около 15% ). Те дишат атмосферен въздух посредтвом дихалото , което се затваря плътно под водата с клапан. За да вдишат въздух те се издигат на повърхността на водата. Могат да задържат дишането си до 10 – 15 минути. Температурата на тялото, която поддържат е същата като нашата, и ако тя се вдигне до 42 – 43 градуца по Целзий – умират. Боледуват от същите болести, както и човека – рак, диабет, нервни и психични разстройства, инсулт, инфаркт, вирусни заболявания. Умират много тежко. Един изследовател споделя за преживяното от него край умиращ делфин. В продължение на 4 дни той е бил близо до него. След като е делфинът издъхнал, ученият споделя, че преживяното го е накарало да разбере, че това не е животно, простил се е с него като с човек.
Обонянието и вкусът не са добре развити у делфина, но зрението им е изключително добре развито, както във водата така и извън нея. Слухът им превъзхожда човешкият. Въпреки, че ушните им отвори са много малки, се предполага че чуването под водата се осъществява най-вече посредством долната челюст, която препраща вибрациите към средното ухо. Делфините излизат над повърхността на водата не само за да поемат въздух, но също така за да си “ играят ”.
Те са подчертано дружелюбни и социални към хората. Делфинът може да умре, ако бъде пленен и изолиран в басейн. А когато е на свобода – никога не живее сам. Той се движи в стадо или семейна група, в която има мъжки и женски, заедно с техните малки – без да съществува йерархия помежду им. Те играят и се хранят заедно. Най-изполваното и развито сетиво при делфините е слухът. Те са способни да долавят дори и ултразвук, който не би бил чут от човека. Деликатният им слух им помага да определят дълбочината, посоката и произхода на звука, дори да засекат кораби снабдени с радар. Звуковите вълни на делфините са насочени. Изпъкналата предна част на черепа, мастната възглавничка около челюста, междучелюстната кост действат като звукова леща. По този начин се концентрира сигнала под формата на звуков сноп, който да е насочен към сканираният обект.
За учените остава особено интересна темата как всъщност функционира мозъкът на делфините и способността им да “ сканират ” подводното пространство. Делфините умеят да си съставят изключително точна карта на заобикалящият ги свят, благодарение на така наречената ехолокация. Ехолокацията е процес, при който делфините издават звуци и улавяйки ехото на които ,успяват да определят с точност местоположението на заобикалящите ги предмети и да се ориентират в напълно тъмна вода. А въпросът “ Спят ли делфините? ” е дискутиран от изследователи дълго време, отхвърляни са и са приемани различни постановки. Истината е ,че ако човек или животно не спи в продължение на няколко дни, това води до отлабване на физическите сили, забавяне на умствената дейност, понижаване на имунитета и дори до смърт. Но рано или късно умората надделява и сънят побеждава. При делфините нещата не стоят точно така. Рзличното при тях е, че те могат да бодърстват в продължение на две седмици. До неотдавна се е смятало, че делфините не спят изобщо. Учени - биолози откриват при тях една специфична особеност в мозъка. А именно, че той може да работи “ на половина ”. Това означава, че докато едната половина на мозъка на делфините спи, другата остава “ будна ”, и по този начин делфинът е в готовност да реагира на евентуална заплаха, а дори и да не потъне. Но науката се нуждае от още изследвания, които да дадат отговор на въпроса дали делфините са способни да бодърстват повече от две седмици и как това ще се отрази на тяхната функционалност. Мозъкът на делфините е голям, като човешкият, и е с развита мозъчна кора. Двете полукълба се редуват по време на сън, като едното винаги е будно, за да даде сигнал за изплуване. Делфините комуникират помежду си посредством звуци, сигнали за общуване, които препредават различна информация. В резултат на анализ, биолозите установяват, че делфините могат да общуват помежду си чре собствени имена. Това става, като в качеството на име, делфините използват имитация на характерното свирене на друг делфин. Звуците, които издават са много различни и все още непонятни за хората. При тях не са налични така наречените гласни струни, благодарение на които човекът говори. Затова именно отворът за дишане на делфините препредава цвуците, като кара въздухът да трепти. Повече от удивителна е способността на делфините да звукоподражават. Един делфин може да общува в звуков диапазон от 3000Hz до 200 000 Hz, като не забравяме че те са способни да възприемат и високочестотни звуци –